Щитовидната жлеза е ендокринна жлеза с форма на пеперуда, която обикновено се намира в долната част на врата. Работата на щитовидната жлеза е да произвежда хормони, които помагат на тялото да използва енергия, да поддържа телесната температура и нормалната функция на мозъка, сърцето, мускулите и други органи.
В поредица от статии ще се опитаме да разгледаме най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза. Първата част на тази серия ще посветим на хипотиреоидизма.
Докторе, какво е хипотиреоидизъм?
Радвам се, че ме питате! Това е състояние, при което щитовидната жлеза е по-малко активна от необходимото. С други думи, щитовидната жлеза не може да произведе достатъчно хормони, за да се поддържа нормалното протичане на процесите в тялото.
Когато нивата на тиреоидни хормони са твърде ниски, телесните клетки не получават достатъчно енергия и процесите в тях започват да се забавят. На практика може да забележите, че ви е по-студено, по-лесно се изморявате, кожата ви става по-суха, често забравяте или се появява запек. В отсъствието на хормони е възможно също да се чувствате депресирани, притеснени и апатични. Тъй като симптомите са променливи и неспецифични, единственият начин да знаете със сигурност дали имате хипотиреоидизъм, е да си направите прост кръвен тест за TSH.
Всичко остава в семейството
Ако при вас е доказан хипоритоидизъм, шансовете са, че и други членове на вашето семейство са засегнати. Заболяванията на щитовидната жлеза често имат наследствен характер, затова е добре да обясните състоянието на роднините си и да ги насърчите периодично да изследват нивата на своето TSH.
Към списъка на хора, които трябва да информирате, добавете вашите лекуващи лекари, както и фармацевтите в аптеката. Всички знаем, как понякога в аптеката някое лекарство може да бъде заменено с друго по молба на пациента. Не всички лекарства обаче са подходящи за хората със заболявания на щитовидната жлеза. Фармацевтите и лекарите могат да препоръчат правилния лекарствен препарат и подходящата за вас доза само ако знаят за състоянието ви. Ако смените личния си лекар, не забравяйте да му подшушнете, че имате хипотиреоидизъм и ви е необходимо да изследвате нивата на TSH веднъж в годината.
В дългосрочен план...
Хипотиреоидизмът е най-често хронично болестно състояние и повечето пациенти го имат за цял живот. Има изключения: при някои от пациенти с вирусен тиреоидит или тиреоидит след бременност след време нормалната функция на щитовидната жлеза се възстановява.
В повечето случай, хипотиреоидизмът се лекува с прием на тироксин – лекарствен заместител на активния хормон на щитовидната жлеза. По време на лечението дозата на препарата зависи от тежестта на заболяването, затова с течение на времето тя може да се променя. Пациентите с хипотиреоидизъм трябва да са ангажирани с лечението си през целия си живот.
Причини за поява на заболяването
Съществуват множество причини клетките на щитовидната жлеза да не могат да произвеждат достатъчно хормони. Автоимунно заболяване може да причини това състояние. Имунната система ни предпазва от инфекции и вируси (или поне така ни се иска), но понякога и тя греши. В подобен случай е възможно клетките на щитовидната жлеза да бъдат разпознати като чужди на организма ни нашественици и да бъдат атакувани от имунните клетки. Ако имунните ни клетки свършат прекалено добра работа, резултатът е намален брой щитовидни клетки и ензими и съответно намалено количество тиреоидни хормони. Този тип заболявания са по-често срещани при жените, отколкото при мъжете. Автоимунният тиреоидит може да започне внезапно или да се развива бавно в продължение на години. Най-често срещаните форми са тиреоидит на Хашимото и атрофичен тиреоидит.
Намаленото количество хормони може да се дължи и на хирургично отстраняване на част или на цялата щитовидна жлеза. При част от пациентите с тиреоидни възли, рак на щитовидната жлеза или Базедова болест се налага отстраняването на част или на цялата щитовидна жлеза. В случай, че остатъкът не може да произведе необходимото количество хормони или цялата щитовидна жлеза бъде премахната, пациентите се нуждаят от заместителна хормонна терапия.
Пациенти с болест на Ходжкин, лимфом или рак на главата или шията биват лекувани с лъчетерапия. Всички тези пациенти могат да загубят частично или изцяло функцията на щитовидната си жлеза и да преминат към заместителна хормонна терпия. При някои пациенти с Базедова болест, с възлеста гуша или с рак на щитовидната жлеза се налага лечение с радиоактивен йод (I-131) с цел унищожаване на щитовидната им жлеза, което води неизменно до заместителна терапия.
Рядко срещана форма на хипотиреоидизма е вроденият хипотиреоидизъм. Неголям брой бебета се раждат без щитовидна жлеза или само с частично оформена такава. В редки случаи част от щитовидната жлеза се намира на грешното място (ектопична щитовидна жлеза). Възможно е също клетките на щитовидната жлеза или техните ензими просто да не работят правилно. Резултатът е един и същ - хормонозаместителна терапия.
Възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит), обикновено причинено от автоимунна атака или от вирусна инфекция, също може да доведе до намалено количество тиреоидни хормони или до неравномерното им отделяне в тялото. Например понякога цялото количество синтезирани в жлезата хормони преминава в кръвта наведнъж, причинявайки за кратко тиреотоксикоза (повишена активност на щитовидната жлеза), след което щитовидната жлеза продължава да работи с намалена активност.
Възможни причинители на хипотиреоидизъм са някои лекарства. По-горе стана дума за това колко е важно вашият лекар да е информиран за вашето заболяване. Добра идея е да го информирате дори ако друг член на вашето семейство има заболяване на щитовидната жлеза, защото това може да повлияе избора на терапия. Медикаменти като амиодарон или лекарствени препарати, съдържащи литий, интерферон алфа или интерлевкин-2 могат да попречат на щитовидната жлеза да произвежда хормони нормално, особено ако пациентът има генетична предразположеност към автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Прекалено много или твърде малко йод. Щитовидната жлеза се нуждае от йод, за да произведе хормони. Йодът постъпва в тялото чрез храната и се транспортира чрез кръвта до щитовидната жлеза. За поддържането на баланса на тиреоидни хормони се изисква определено количество йод. Противно на логиката, увеличеният прием на йод може да причини или да утежни съществуващия хипотиреоидизъм.
Увреждане на хипофизната жлеза може също да доведе до намалена функция на тиреоидни хормони. Хипофизата, наречена „диригент” на жлезите с вътрешна секреция – „казва“ на щитовидната жлеза колко хормони да произведе. Когато хипофизата е увредена от тумор, облъчване, операция или по друга причина, тя може да започне да дирижира съвсем друга симфония, давайки на щитовидната жлеза погрешни инструкции как да функционира. В резултат щитовидната функция започва да "свири фалшиво" и да произвежда повече или по-малко от необходимите хормони.
При някои хора, в следствие на определени редки заболявания, до щитовидната жлеза достигат необичайни вещества, които нарушават способността й да функционира нормално. Например при амилоидоза може да се натрупа амилоиден протеин, при саркоидоза - грануломи, а при хемохроматоза - желязо, които възпрепятстват производството на тиреоидни хормони.
Как се диагностицира хипотироидизъм?
След като прочетохте за тези страшни причинители на хипотиреоидизъм, със сигурност се питате дали и вие не сте засегнати и как може да го проверите. За разлика от други заболявания, хипотиреоидизмът не се проявява еднакво при всички пациенти. Няма оплаквания, които всички пациент с намалена функция на щитовидната жлеза винаги имат, а и много симптоми на хипотиреоидизъм могат да се появят при хора със съвсем други заболявания.
Това, разбира се, не означава, че вие или вашият лекар трябва да стреля в тъмното, за да ви отговори точно. Един добър начин да разберете дали симптоми ви се дължат на хипотиреоидизъм е да се замислите дали винаги сте имали подобни симптоми (вероятно не се касае за хипотиреоидизъм) или пък те са промяна в начина, по който сте се чувствали преди (по-характерно за хипотиреоидизъм).
Како стана дума по-рано, семейната обремененост е характерна при хипотиреоидизма. Ако ваш роднина има установен хипотиреоидизъм, трябва да следите състоянието си и да уведомите лекуващия си лекар. Напомням, че съпругата или съпругът ви не са кръвни роднини, поне обикновено!
Други фактори, които могат да насочат вниманието към диагнозата хипотиреоидизъм са например оперативна намеса на щитовидната жлеза, облъчване в областта на шията по време на лъчетерапия или лечение с амиодарон, литий, интерферон алфа, интерлевкин-2 или талидомид.
Много често при рутинен физически преглед може да бъде установен проблем със щитовидната жлеза. Вашият лекар може да провери размера и разположението на жлезата и да потърси промени като суха кожа, отоци, по-бавни рефлекси и по-бавен сърдечен ритъм. При всички случаи, най-сигурният метод за установяване на хипотиреоидизъм е чрез изследвания. Два са хормоните, които се изследват най-често, са TSH (тироид-стимулиращ хормон) и FT4 – свободен тироксин.
Лечение
Имам една лоша и една добра новина. Хипотиреоидизмът не може да бъде излекуван. Но при почти всеки пациент заболяването може да бъде напълно контролиранo чрез прием на тироксин (Т4). Лечението се състои в заместване на количеството хормон, което вашата собствена щитовидната жлеза вече не може да произведе, за да се поддържат FT4 и TSH в нормални нива. Така че дори ако щитовидната ви жлеза не може да работи правилно, заместването на T4 може да възстанови нивата на тиреоидни хормони и функциите в тялото ви. Синтетичният тироксин, който се съдържа в таблетката, е точно същият Т4, който произвежда щитовидната Ви жлеза. Почти всички хипотиреоидни пациенти с много малки изключения, които изискват спешно лечение, могат да се лекуват амбулаторно, без да има нужда да бъдат приети в болница.
Странични ефекти и усложнения
Заглавието "Усложнения" не бива да води до паника. Опасностите на терапията с тироксин са приемането на прекалено малко или твърде много от лекарството, но нито едното, нито другото са животозастрашаващи. Ако вземете твърде малко, вашият хипотиреоидизъм ще продължи да ви мъчи. Ако вземете твърде много, рискувате да развиете симптоми на хипертиреоидизъм - свръхактивна щитовидна жлеза. Най-честите симптоми на предозиране са безсъние, по-голям апетит, нервност, треперене, чувство на топлина, когато на околните им е студено. Възможно е да се появят проблеми при физическо натоварване поради слабост на мускулите, задух и ускорена сърдечна дейност, както и усещане за прескачане на сърцето. При поява на някой от тези симптоми при прием на тироксинова заместителна терапия трябва да се изследва TSH. Ако нивата са ниски, дозата трябва да бъде намалена.
Продължителното предозиране на тироксин може да доведе в последствие до други заболявания на ендокринната или сърдечносъдовата система, затова пациентите трябва да се отнасят с необходимото внимание към симптомите.
Проследяване
Профилактичното изследване на TSH е изключително важно за пациентите с хипотиреоидизъм. Вашият лекар ще прецени колко често е необходимо изследването, но най-добре е то да се провежда на всеки 6 месеца. В допълнение, TSH трябва да се проконтролира между 6 и 10 седмици след промяна на дозата на приемания от вас тироксин. Може да е необходимо от по-често изследване, ако пациентът е бременна жена или приема лекарства, които пречат на способността на тялото да използва тироксин. Целта на лечението е да се достигнат и да се поддържат нивата на TSH в нормални граници.
Бебетата с хипотиреоидизъм трябва да получават необходимата им доза ежедневно и нивата на TSH трябва да се проверяват, докато те растат, за да се предотврати умствено изоставане и забавен растеж. След като се установите необходимата доза тироксин, проследяването на TSH може да се провежда веднъж годишно.
Профилактичното изследване на TSH е изключително важно за пациентите с хипотиреоидизъм. Вашият лекар ще прецени колко често е необходимо изследването, но най-добре е то да се провежда на всеки 6 месеца. В допълнение, TSH трябва да се проконтролира между 6 и 10 седмици след промяна на дозата на приемания от вас тироксин. Може да е необходимо от по-често изследване, ако пациентът е бременна жена или приема лекарства, които пречат на способността на тялото да използва тироксин. Целта на лечението е да се достигнат и да се поддържат нивата на TSH в нормални граници.